Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

           Номер   1090                Година   22.07.2019                 Град   -

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети юни                                                                                        Година 2019 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5122 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявени са искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС.

 

Ищцата Д.Т.П. твърди в поправената си исковата молба, че на 06.12.2002 г., с договор за доброволна делба на земеделски земи № 130/2002 г. на Нотариус И.Т., придобила в дял и изключителна собственост следните две описани подробно в исковата молба ниви, находящи се в землището на -, ЕКАТТЕ -, Община -, Област -, първата в местността „-", с площ от 10,492 дка, - категория, представляваща имот № - по плана за земеразделяне, а втората в местността "-", с площ от 19,510 дка, - категория, представляваща имот № - по плана за земеразделяне. Отдала ги под аренда, като всяка година рентата й била предавана от лицето Д.Д. Д., която се представила пред нея като арендатор, който щял да обработва земята й като земеделски производител. Като й се доверила, подписала дадени й от същата документи, като през цялото време мислела, че тя обработвала под аренда земите й. След като извършила справка в АВ - ИР установила, че на 08.08.2005 г. бил вписан в С. - договор за наем на земеделска земя за срок от 10 ст-ски години, в който като наемател било посочено Т., а не Д. Д.. Никога не била виждала представител на юридическото лице. Дори не знаела, че договорът бил сключен с такова, тъй като през цялото време в нейния дом в П. я посещавала Д.Д. Д., която заявявала, че тя й обработва земята, а в дома й предавала рента в зърно. Всички документи, които й давала за подпис, впоследствие били с обяснението, че били във връзка с получаването на рентата. Д. Д. никога не й била предоставяла екземпляр от тези документи, като нямала дори екземпляр от сключения договор за наем, а за съдържанието му се била информирала от А. Възможно било от тези документи, които й давала за подпис с обяснението, че били във връзка с получаването на рентата, да се била снабдила с образец от подписа й във връзка с извършената през 2013 г. продажба. Не била упълномощавала Д. Д. да получава арендната й вноска. Същата се била представяла през цялото време пред нея като арендатор, който обработвал земята и в тази връзка предавала в къщата й рента в зърно. Всяка година носела в дома й зърно, включително и през 2018 г. също я посетила в дома й, и й предала количество зърно като част от полагаемата рента. През 2018 г. обаче не получила в пълен размер дължимото й количество рента за отдадената земя, поради което решила да отдаде земята си под аренда на друг арендатор, който обработвал големи площи в -, където се намирали и процесните ниви. Арендаторът заявил, че за целта трябвало да се снабди с актуални скици и данъчни оценки на тези ниви. Поради това дъщеря й посетила Общинската служба в -, където й отказали издаването на такива, тъй като процесните ниви били продадени. Дъщеря й веднага посетила С., от където направили справка по лице, където фигурирало по партидата й, че земята й била продадена с н.а. № 190/2013 г. на нотариус Д.Н.. От С. се снабдили с незаверен препис от същия акт. Поради това, че през цялото време получавала рента за имотите, не била допускала, че били продадени. Никога не била имала намерение да ги продава. Поради получаваното зърно всяка година като рента, не се била усъмнила, че земите й били продадени. Не била получила и продажната цена, посочена в н.а. Всеки път, когато Д. Д. искала от нея да се подпише, й казвала, че се подпиС.ала за получаването на рентата. Д. Д. се ползвала с доверието й. От н.а. ставало ясно, че на 12.07.2013 г., чрез представилата се за неин пълномощник М.П.К., продала на ответника, за сумата от 3800 лева, С.оите горепосочени ниви. В нотариалното производство М.П.К. се легитимирала с пълномощно рег. № 5 /за удостоверяване на подпис/ и рег. № 4, акт № 4, том 1 /за удостоверяване на съдържание/, което било заверено на 25.06.2013 г. от Д. И.Г. ***, но в действителност тя никога не била посещавала кметството в -, за да упълномощава когото и да било да се разпорежда с посочените й имоти. Още повече получавала през годините и рента за тях. Никога не била получавала и продажната цена, която била посочена в нотариалния акт. Никога не била възнамерявала да продава тези имоти. Всеки път, когато Д. Д. искала от нея да й се подпише, й казвала, че се подпиС.а за получаването на рента. Д. Д. се ползвала с доверието й. Поради това съставения н.а. бил нищожен, поради липса на съгласие от нейна страна. Поради това покупко-продажбата не била породила прехвърлителен ефект и правото на собственост не било преминало у ответника. Съгласно TP № 5/2014 г. ОСГТК, когато недействителният договор бил сключен в хипотезите на липса на учредена представителна власт, извън пределите на учредената такава или след нейното отпадане, при липса на потвърждаване от страна на мнимо представлявания, този договор  не пораждал насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което насрещната страна - третото лице, договаряло с мнимия представител, нито придобивало облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнявало добросъвестно владение, тъй като такъв договор не бил правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Ако това лице на С.ой ред сключело последващ вещно-прехвърлителен договор за същата вещ (имот), то съгласно общият правен принцип, че никой не можел да прехвърли права, които не притежавал, и този договор нямало да породи вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Не била потвърдила договора сключен с н.а. № 190/2013 г. на нотариус Д.Н.. След извършена справка разбрала, че имало и други граждански дела, заведени от собственици на земя в -. Установила, че във връзка с извършени удостоверявания на пълномощни за продажба от бившия кметски наместник на - - Д.Г., за имоти в -, било образувано нохд № 1752/2016 СтРС, по което имало влязла в сила осъдителна присъда за документно престъпление - съставяне на официални документи - нотариално удостоверяване на подписи и друго, като Д.Г. обяснил механизма на заверката на пълномощните, като конкретен човек не си спомнял, но негова позната на име Д. /Д.Д. Д./ - същата, която й предавала рентата, му носела попълнени пълномощни и било възможно да й се бил предоверил и да бил заверил подписано пълномощно, донесено от Д.. Предвид множеството дела, заведени в СтРС със същия предмет за имоти, находящи се в землището на същото село, не се касаело за изолиран случай. След частично прекратяване на делото с определение № 3380/30.11.2018 г., искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че сключеният с н.а. 190/2013 г. договор за продажба от 12.07.2013 г., с който ищцата, представлявана от М.П.К., продала на ответника собствените си горепосочени ниви, е недействителен на основание чл. 42, ап. 2 ЗЗД, поради сключването му от пълномощник без представителна власт, както и да признае за установено по отношение на ответника, че същите две ниви са собственост на ищцата и се осъди същият да й предаде владението им, което осъществява без основание. Претендира разноски.

                

Ответникът А. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.

 

Трето лице М.П.К. – помагач на страната на привлеклият я ответник, оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи, изложени от пълномощника й в първото по делото заседание и в представена писмена защита.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за заявените за разрешаване с тях спорни права, намери за установено следното:

 

По иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД

 

На 06.12.2002 г., с представения договор за доброволна делба, на ищцата са поставени в дял и същата е станала собственик на следните две процесни ниви, находящи се в землището на -, Община -, Област -, първата от които с площ от 10.492 дка, - категория, в местността „-“, съставляваща имот с № - по плана за земеразделяне, а втората с площ от 19.510 дка, - категория, в местността „-“, съставляваща имот с № - по плана за земеразделяне (л. 7).

 

На 12.07.2013 г., с представения н.а. № 190/2013 г. на нотариус Д.Н., тези две ниви са продадени на ответника от името и за сметка на ищцата от подпопамагащата страна, като неин пълномощник, срещу цена от 3800 лева, която, пълномощниците на страните в това нотариално производство са заявили пред нотариуса, че ответникът е платил изцяло и в брой на ищцата преди подпиС.ане на нотариалния акт (л. 8-9).

 

Представителната си власт да сключи от името и за сметка на ищцата, като неин пълномощник, тази продажба, подпомагащата страна е удостоверила с представено пред нотариуса пълномощно с нотариална заверка от 25.06.2013 г. на подписа на ищцата и съдържанието му на кметския наместник на - – С.идетелят Г. (л. 8).

 

Това пълномощно обаче, ищцата не представи по делото, а въпреки изискването от съда на нотариалното дело за процесната продажба, в което би следвало да е приложено същото пълномощно, това дело не бе представено от нотариуса, поради унищожаването му (л. 168-169). Преди това обаче оригинала на същото пълномощно е бил представен от същия нотариус на изготвилото първоначалното заключение на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза вещо лице, което е направило и цветни копия на същото пълномощно (л. 117 и 126). Те са ползвани и от изготвилото заключението на новата съдебно-почеркова експертиза вещо лице, видно от т. 7 на заключението му (л. 150). Към последното е приложено и цветно копие на същото пълномощно (л. 159-160). От същото е видно, че с него ищцата е упълномощила подпомагащата страна М.П.К. и третите лица Д.П.Л., И. Г. В. и Е.Г.В., заедно и поотделно, с описаните подробно в дванадесет точки от това пълномощно права, сред които и да извършват всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане чрез продажба, замяна или друг възмезден способ на собствените й две процесни горепосочени земеделски земи, на когото намерят за добре, при условия и начини за плащане, каквито преценят, както и да подпишат нотариалния акт пред компетентния нотариус или съдия по впиС.анията при условията и целта, посочена в пълномощното, като получат уговорената сума в случаите, когато ищцата не е получила същата предварително, да получат цялата продажна цена в брой или по банков път при спазване на разпоредбите на ЗП, да я представляват с правата по чл. 25а, ал. 1 и 2 ЗННД, като могат да депозират и внесат дължимата й сума по сделката по специална банкова сметка ***а в тяхна банкова сметка, *** на трето лице, като пълномощниците са упълномощени и да договорят сами със себе си и с други лица, които също представляват по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, както и да преупълномощават други лица с всички или с някои от правата по пълномощното (л. 159-160).

 

Според т. 1 от ТР 5-2016-ОСГТК на ВКС, за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, е необходимо и достатъчно в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име, без да е нужно да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и прочие, нито лице, в полза на което да се извърши разпореждането. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното (т. 1 от ТР 5-2016-ОСГТК). С оглед на тези задължителни указания в това ТР на ВКС, следва и в случая да се приеме, че процесното горепосочено пълномощно по чл. 37 ЗЗД, има необходимото съдържание за валидно разпореждане от посочените в него пълномощници чрез продажба с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД с процесните две ниви на ищцата, при условия и спрямо лица, каквито същите пълномощници намерят за добре (така и Р 137-2017-I г.о.).

 

От друга страна това съдържание на това пълномощно и подписът на ищцата под него са били едновременно нотариално заверени по смисъла на чл. 37 ЗЗД на 25.06.2013 г., с печати с надписи и подпис на тогавашният кметски наместник на - – С.идетелят Г., което нормата на чл. 83 ЗННД (в действащата към този й момент ред. на ДВ, бр. 50/2008 г.) допуска (л. 160). Според последната, и кметските наместници имат право да удостоверяват подписите и съдържанието под пълномощни по чл. 37 ЗЗД. Следователно. Удостоверяването на съдържанието и подписа на ищцата под процесното пълномощно за продажбата на процесните ниви, е осъществено от длъжностно лице – кметски наместник на -, който според чл. 83 ЗННД в посочената му редакция е бил снабден с държавна удостоверителна власт, в рамките на която е удостоверил съдържанието и подписа на ищцата под това пълномощно, като при удостоверяването е спазено и предвиденото в чл. 589 и чл. 590 ГПК удостоверително производство - форма и ред. Вярно е, че в нотариалните заверки на кметския наместник на - под процесното пълномощно не е посочен и часа и мястото на заверяването на това пълномощно, както и ЕГН на ищцата, и номера, датата, мястото и органа издал документа й за самоличност (чл. 580, т. 1 и 3, във вр. с чл. 590, ал. 1 ГПК). Но също така е вярно, че в случая не е било и нужно да се отбелязва в тях и часа на удостоверяването, защото същият се отбелязва само когато това би могло да има значение за правното действие на акта, както е например при завещанията, какъвто не е случая, нито е било нужно да се отбелязва мястото на удостоверяването, защото то се отбелязва само когато удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса, респективно общината или кметството в случаите по чл. 83 ЗННД (Р 103-2011-II г.о.). А в случая няма несъмнени данни по делото нотариалното удостоверяване на съдържанието и подписа на ищцата под процесното пълномощно, да е било осъществено извън кметството на -. Вярно е, че ищцата е от -. Но също така е вярно, че това обстоятелство само по себе си не доказва, че заверката на процесното пълномощно е станало извън кметството на -. А други доказателства в подкрепа на твърденията й, че не е посещавала това кметство, за да бъдат заверени съдържанието и подписа й под процесното пълномощно, ищцата, чиято е тук според чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест, не е представила и липС.ат по делото. Нещо повече. Разпитаният по нейно искане С.идетел Г. дава показания, че когато е бил кметски наместник на същото село, не е заверявал само пълномощни на жители от -, което нормата на чл. 570, ал. 2 ГПК допуска. А пропускът за посочване в нотариалните заверки на същото пълномощно и на ЕГН на ищцата, и номера, датата, мястото и органа, издал документа й за самоличност, не опорочава същите заверки до степен на нищожност, защото това й ЕГН и документ за самоличност са отбелязани на първа страница в съдържанието на това пълномощно, а именно и само съдържанието и нейният подпис под него е удостоверил заверилият го кметски наместник (в този смисъл Р 93-2018-I г.о.). А след като е така в тази му част, това пълномощно е официален С.идетелстващ документ, който доказва с обвързваща съда материална доказателствена сила, че фактите (съдържанието и подписа на ищцата под него), предмет на удостоверителното изявление на горепосочения орган на местната администрация, съставил тези удостоверявания за тях, са се осъществили така, както се твърди в същите му удостоверявания (чл. 179, ал. 1 ГПК). Поради това последните съставляват сега доказателство до несъмнено доказване на противното по делото, че именно ищцата е подписала това пълномощно с това съдържание (чл. 179, ал. 1 ГПК). Съдилищата са длъжни да зачитат и се съобразяват с материалната доказателствена сила на официалните С.идетелстващи документи, докато тя не бъде опровергана чрез доказване на тяхната невярност (Р 1107-1971-III г.о.).

 

А ищцата, чиято е тук според чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест, не доказа пълно и главно, тоест несъмнено по делото, твърдяната от нея неавтентичност на подписа й под същото пълномощно, защото и заключението на назначената по нейно искане по делото първоначална съдебно – почеркова експертиза (ПСПЕ), и това на назначената поради несъгласието на пълномощника й с него – нова съдебно - почеркова експертиза (НСПЕ), които съдът възприема, поради липсата на противоречие с останалите доказателства, не дават категорично заключение да не са нейни подписа й за упълномощител и саморъчното изпиС.ане на имената й под същото пълномощно. Тъкмо напротив. Заключението на ПСПЕ е, че както ръкописните подписи положени от нейно име под това пълномощно и двете декларации представени при процесната продажба, така и ръкописното изпиС.ане на имената й под тях, вероятно са изпълнени от нея (л. 123). А заключението на НСПЕ е, че копията на ръкописния подпис и текст с изпиС.ане на имената й под процесното пълномощно и посочени декларации, са копия от автентични подпис и ръкописен текст, изпълнени от нея (л. 157-158). А само ако неавтентичността на този й подпис и саморъчното изпиС.ане на имената й под това пълномощно е доказана по несъмнен начин, съдът би могъл да приеме, че то не е подписано от нея (Р 784-2011-III г.о.). Случаят обаче очевидно не е такъв с оглед липсата на категорично заключение на нито една от назначените по делото СПЕ, от което да се установява несъмнено, да не принадлежат на същата подписа и саморъчното изпиС.ане на имената й под това пълномощно (Р 784-2011-III г.о.). И тъй като други несъмнени доказателства в подкрепа на твърдяната им неавтентичност, ищцата, чиято е тук доказателствената тежест, не е представила и липС.ат по делото, съдът е длъжен съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК да приеме за недоказана твърдяната от нея неавтентичност на подписа и саморъчното изпиС.ане на имената й за упълномощител под това пълномощно.

 

Този извод не търпи промяна от показанията на С.идетеля Г., че не познавал ищцата и не си спомнял дали била идвала при него докато бил кметски наместник в -, да заверява това пълномощно, тъй като не си спомнял всеки, който бил идвал при него за заверка на пълномощно, защото тези му показания не доказват несъмнено неавтентичност на подписа и изпиС.ането на имената й под същото пълномощно. Поради това не са в състояние да оборят официалното им нотариално удостоверяване на 25.06.2013 г. от същия С.идетел върху това пълномощно, в качеството му на кметски наместник на - (чл. 179, ал. 1 ГПК).

 

Вярно е посоченото в исковата молба обстоятелство, което е и служебно известно на съда по смисъла на чл. 155 ГПК, че с одобрено на 13.07.2016 г. споразумение по нохд № 1752/2016 г. на Старозагорския районен съд, имащо съгласно чл. 383, ал. 1 НПК последиците на влязла в сила присъда, същият С.идетел е бил признат за виновен в извършването на 08.11.2013 г. в -, в качеството му на длъжностно лице – кметски наместник на -, в кръга на службата му, на продължавано престъпление по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, изразяващо се в съставянето на официални документи – нотариални удостоверявания на подписи и съдържание на две пълномощни от името на посочените в споразумението лица, както и нотариално удостоверяване на подписи на осем декларации по чл. 25, ал. 6 ЗННД и осем декларации по чл. 364, ал. 1 ДОПК от името на същите лица, в които е удостоверил неверни обстоятелства, че подписите върху тези документи са положени от тези лица и същите са упълномощили подпомагащата страна М.П.К., и третите лица И. Н.Й., И. Г. В. и Д.И.Д., да се разпореждат (включително и да отчуждават) с посочените в споразумението земеделски земи в землището на -, с цел да бъдат използвани тези документи, като доказателство за тези обстоятелства, за което му е наложено и наказание „пробация“. Но също така е вярно, че процесното пълномощно на ищцата, не е сред посочените в това споразумение. Поради това от същото въобще не може да се приеме за несъмнено доказано по делото, този С.идетел да е удостоверил невярно и подписа на ищцата и саморъчното изпиС.ане на имената й под процесното пълномощно (чл. 300 ГПК).

 

Не доказват несъмнено това и показанията на останалите двама разпитани по нейно искане С.идетели Д. и Г.. Не само защото никой от тях не дава показания ищцата да не подпиС.ала процесното пълномощно и изпиС.ала собственоръчно имената си под него. Но и защото, от показанията на С.идетеля Д., че ищцата не му била предлагала да закупи земята й, а само да я арендува, защото не получила по-миналата година рента за същата от арендаторката й Д. М., която „…движела нещата, които са за продажбата на тези земи…“, които били продадени на много хора в селото по същия начин, а ищцата след разговора й с този С.идетел разбрала, че земята й била продадена на ответника, за което, след като споделила на този С.идетел, че не му била продала земята си, той й заявил, че според него имало измама, не доказват несъмнено, че ищцата не е подписала процесното пълномощно и изписала собственоръчно имената си под него, нито че е невярно това удостоверено заедно със съдържанието му от С.идетеля Г. обстоятелство с подписи и печати под същото пълномощно. Не доказват несъмнено противното и показанията на С.идетеля Г., че ищцата не била идвала при него да му предлага да закупи земята й, за която получавала рента от Д. Д., която обаче не дала такава на ищцата миналата година, по който повод много хора от селото установили в -, че земята им била продадена, а този С.идетел се поинтересувал за тази Д. Д., за която негови познати от - му казали, че имало заведено срещу нея дело, защото отговарял за съседна на къщата на ищцата друга къща на негов познат, който в момента бил в Ш. и чиято земя от 15 дка била продадена на С.идетеля Г., който бил издал „фалшиви пълномощни“ на Д. Д., което този С.идетел знаел, тъй като „..ако сега отидете в -, няма човек, който да не знае това..“, защото и тези показания не доказват несъмнено ищцата да не е подписала процесното пълномощно и изписала собственоръчно имената си под него. Нито доказват да е невярно това удостоверено заедно със съдържанието му от С.идетеля Г. обстоятелство под същото пълномощно.

 

В останалата им част съдът не кредитира показанията на С.идетеля Г.. Не само защото показанията му, че Д. Д. продала от името на ищцата земите й на ответника, противоречат на процесния нотариален акт за продажбата им, от който е видно, че пълномощник на ищцата при продажбата им с него е била не Д. Д., а подпомагащата страна М.К.. Но и защото същият С.идетел сам признава, че дава тези си показания след като се е запознал преди това с данните по делото, както от пълномощника на ищцата, който, след като този С.идетел му поискал, му дал да прочете документите по това дело, така и от „..сайта на съда..“, в който с помощта на друг адвокат, при когото отишъл, този С.идетел разгледал цялото дело (чл. 172 ГПК). Съдът не кредитира и показанията на С.идетеля Г. в частта им, че не се сещал за какво точно бил осъден по нохд № 1752/2016 г. на Старозагорския районен съд, защото в тази им част показанията му са нелогични, доколкото веднага след това дава показания, че до това му осъждане, няма други такива (чл. 172 ГПК). Съдът не кредитира и показанията на С.идетеля Д. в частта им, че „..имало измама…“. Не само защото в тази им част те са неотносими към предмета на делото, тъй като ищцата не е предявявала и иск по чл. 29 ЗЗД за унищожаване, поради измама, на процесното пълномощно и/или сключения от пълномощника й въз основа на него процесен договор за продажба на земите й на ответника. Но и защото в тази им част те не са непосредствени, а представляват само негово „заключение“, което този С.идетел си направил от думите на ищцата, че не била продала земята си на ответника и понеже „..следял обстановката в селото..“ (чл. 172 ГПК). Други релевантни доказателства по този иск не са представени.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявения иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е неоснователен. Процесният договор за покупко-продажба между страните, сключен с н.а. 190/2013 г., не е недействителен на единствено релевираното от ищцата в исковата й молба основание по чл. 42, ал. 2 ЗЗД - сключването му от пълномощник без представителна власт, тъй като не била подпиС.ала процесното пълномощно, с което същият пълномощник се е легитимирал при сключването на същия продажбен договор от нейно име. Тежестта да докаже пълно и главно, тоест несъмнено по делото, това твърдяно от нея обстоятелство, се носи от ищцата по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК). Същата обаче не представи и по делото няма с оглед изложеното несъмнени доказателства, подпомагащата страна да е сключила от нейно име процесната продажба без представителна власт. От една страна по делото се установи, че процесното пълномощно, въз основа на което ищцата е била представлявана при сключването на тази продажба от пълномощник – подпомагащата страна, има според т. 1 от ТР 5-2016-ОСГТК необходимото съдържание и форма по чл. 37 ЗЗД. От друга страна и двете заключения на назначените по делото по нейно искане съдебно – почеркови експертизи дават заключения, че подписа й и саморъчното изпиС.ане на името й под същото пълномощно, въз основа на което същата продажба е била сключена от нейно име от първия упълномощен с него от нея пълномощник – подпомагащата страна, вероятно са положени от ищцата по делото. При това положение, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме, че представлявалата я при тази продажба, като неин пълномощник, подпомагаща страна, е разполагала с представителна власт да се разпорежда възмездно и чрез продажба със собствените й процесни земеделски земи при условия и спрямо лица, каквито намери за добре, и в този смисъл продажбата им на ответника с процесния н.а. № 190/2013 г. е действителна (в този смисъл Р 137-2017-I г.о.). Поради това предявеният от нея иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване недействителността на тази им продажба на ответника, поради сключването й от пълномощник, без представителна власт, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

По предявените искове по чл. 108 ЗС

 

Това обуславя идентичен изход и на тези обусловени от уважаването на този й иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД акцесорни/зависими/обусловени искове за собственост по чл. 108 ЗС на процесните земеделски земи, доколкото ответникът се легитимира, като техен собственик, въз основа на валидното им продажбено правоотношение, възникнало от процесния договор за продажбата им, сключен със същия н.а. № 190/2013 г. (в този смисъл Р 137-2017-I г.о.). А въз основа на последния, той в случая е и заменил втората от тези ниви с площ от 19.510 дка, прехвърляйки я по този начин на третото лице Д. с н.а. № 110/2016 г., сключен преди подаване и впиС.ане след това на исковата молба по делото (л. 38). При това положение предявените от ищцата искове за ревандикацията им, също се явяват напълно недоказани и следва поради това да бъдат отхвърлени, като неоснователни, защото само собственикът на една вещ може да я иска от лицето, което я владее или държи без да има основание за това (чл. 108 ЗС).

 

При този изход на делото, само ответникът има право да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, изчерпващи се с платеното адвокатско възнаграждение от 744 лева, което следва да бъде възложено в тежест на ищцата (чл. 78, ал. 3 ГПК). А на подпомагащата страна не се присъждат разноски (чл. 78, ал. 10 ГПК). 

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д.Т.П., с ЕГН **********, с адрес ***, против А., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване за недействителен, поради сключването му от пълномощник без представителна власт, на сключения с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 190, том IV, рег. № 8430, дело № 601 от 2013 г. на нотариус Д.Н., договор, с който Д.Т.П., действаща чрез С.оя пълномощник М.П.К., е продала на А., представлявано от С.оя управител Н. Г. К., действащ чрез пълномощника си С.Д.К., следните С.ои собствени недвижими имоти, а именно: 1). нива, находяща се в землището на -, ЕКАТТЕ -, Община -, Област -, в местността „-“, с площ от 19.510 дка, - категория, представляваща имот № - по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № - нива насл. на -, имот № - нива на Д., имот № - нива на -, имот № - нива на Д., имот № - полски път на Община -, и имот № - нива на Д. А.Т.; и 2). нива, находяща се в землището на -, ЕКАТТЕ -, Община -, Област -, в местността „-“, с площ от 10.492 дка, - категория, представляваща имот № - по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № - нива на Т.И.С., имот № - полски път на Община -, имот № - нива на -, и имот № - напоител. канал на Община -, срещу цена от 3800 лева, за която пълномощниците на страните по тази сделка са заявили, че е платена изцяло и в брой на продавача преди подпиС.ане на нотариалния акт, и искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на А. с п.а., че Д.Т.П. с п.с. е собственик на същите две горепосочени ниви и осъждането на А. с п.а. да й предаде владението им, което осъществява без основание, както и искането на Д.Т.П. с п.с. да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.   

 

          ОСЪЖДА Д.Т.П. с п.с., да заплати на  А. с п.а.,  сумата от 744 лева за разноски по делото.     

 

ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на третото лице М.П.К., с ЕГН **********, с адрес ***, като помагач на страната на привлеклият я ответник А. с п.а.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: