Р Е Ш Е Н И Е №........

 

гр. Стара Загора, 20.08.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

  Председател: Ваня Тенева

 

 

при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 4657 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Предявен е осъдителен иск по чл. 49 от ЗЗД.

 

Ищецът И.И.Д. (на 7 г.) твърди чрез своята майка П.Д., че на 22.07.2018г. около 20:00 часа, по време на пороен дъжд, в светлата част на денонощието, детето се придвижвало заедно със своя баща И.Д., по южния тротоар на пешеходната зона на бул. „Цар Симеон Велики" в гр. Стара Загора. При движение в участъка от тротоара, намиращ се срещу сградата на Община Стара Загора, до дом № 94, който по това време бил изцяло покрит с вода вследствие на поройния дъжд, детето И.И.Д. внезапно пропаднало изцяло в шахта, която по никакъв начин не се забелязвала от водата. При пропадането си детето се оказало изцяло потопено в пълната с дъждовна вода необезопасена шахта. В шахтата пропаднал и левият крак на И.Д., но благодарение на бързата реакция на последния, който през цялото време държал сина си за ръка, детето било извадено бързо от водата. При случилия се инцидент детето И.И.Д. не е губило съзнание, но е получило наранявания по тялото, уплашило се е изключително много и се е нагълтало с мръсната от строителните отпадъци дъждовна вода. Веднага след произшествието И.Д. поставил в отвора на шахтата метален варел за отпадъци, който се намирал наблизо, така, че да се забелязва от далеч, с цел да обезопаси шахтата и да предпази и други хора от подобни злополуки. През вечерта на инцидента детето не успяло да заспи, плакало е цяла нощ от болките от нараняванията по тялото си и от преживяната уплаха.

На следващата сутрин -23.07.2018г. детето било заведено от баща си на медицински преглед, като от Фактура №3000031182 от 23.07.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД Стара Загора, било видно, че за консултативен преглед от лекар е заплатена сумата от 40 лв., която представлява и претърпени имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Придружавано от своя баща, детето на същия ден е посетило и специалист съдебен лекар - д-р Теодор Стаматов, като от Съдебномедицинско удостоверение №189/2018г. ставало ясно, че при извършения преглед са установени следните травматични увреждания: по предновъншната повърхност на лявата ребрена дъга са установени косо разположени от горе ляво към долу дясно драскотини с червеникаво дъно на нивото на околната кожа, разположени на площ с размери 7/4 см; установено е, че задната повърхност на лявата предмишница, по цялото й протежение, е покрита с множество драскотини с почти отвесно направление, с червеникаво дъно на нивото на околната кожа; по предната повърхност на дясната подбедрица, в средна трета, и по гърба на дясното ходило са установени общо три на брой охлузвания с червеникаво дъно на нивото на околната кожа с размери, съответно 4/1 см и 2.5/1.5 см. Според заключението на съдебния лекар при извършения преглед са установени охлузвания на лявата ребрена дъга, лявата предмишница, дясната подбедрица и дясното ходило, като описаните увреждания са от действието на твърди тъпоръбести предмети и отговарят да са получени по описаните време и начин. Сочи се, че гореописаните травматични увреждания са причинявали болка на пострадалия.

На същия ден, тъй като детето все още било много уплашено и неспокойно, бащата И. Русев Д. завел сина си и на психолог. Експертът е установил, че по тялото на детето са видими белези и се е запознал с представен снимков материал от мястото на събитието. От изготвената съдебно - психологична експертиза от Жанет П. - клиничен и консултативен психолог, ставало ясно, че при детето се наблюдава лека степен на тревожност, но същото е адекватно, апсихотично. Сочи се, че са необходими проследяващи срещи с психолог за установяване на възникнало посттравматично стресово разстройство. Според психолога в момента на извършената консултация у детето се забелязват част от симптомите на диагнозата посттравматично стресово разстройство: отбягване, което включва опити да се избегнат мислите за травмата или да се избегне да се говори за нея; наличие на общо безпокойство.

От Амбулаторен лист №968 от 23.07.2018г. било видно, че детето И.И.Д. е посетило за преглед и д-р Димитър Захариев Симов - специалист хирургия и детска хирургия. При извършения преглед било констатирано, че детето е в задоволително общо състояние, ориентирано за време и място. Сочи се, че са видими охлузвания по лявата предмишница, в дясната лумбална област и дясната подбедрица. Охлузванията са обработени с Браунол, като са дадени указания за третиране на охлузните наранявания и при необходимост да бъде извършен нов контролен преглед.

От Удостоверение за раждане серия СТЗР, №0011001852 от 27.09.2011г., издадено въз основа на акт за раждане №1852 от 27.09.2011г., съставен в гр. Стара Загора е видно, че детето И.И.Д. е с родители П.В.Д. и И. Русев Д..

Както се посочило и по-горе, инцидентът е настъпил на южния тротоар на пешеходната зона на бул. „Цар Симеон Велики", срещу сградата на Община Стара Загора, до дом №94.

Съгласно §6, т.6 от ДР на ЗДвП „Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. А съгласно разпоредбите на чл.3, ал.1 и чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат в изправно състояние с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства, сигнализират незабавно препятствията по тях и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Съгласно §6, т.37 от ДР на ЗДвП „Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Следователно, с оглед на изложената фактическа обстановка, можело да се направи изводът, че несъмнено е било налице препятствие на пътя под формата на отворена шахта, без поставен капак и необезопасена по какъвто и да било начин, като по този начин е била нарушена целостта на пътното покритие (на тротоара).

Съгласно разпоредбите на чл.31 и чл.30, ал.4 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират и осъществяват от съответната община. Няма спор относно обстоятелството, че южният тротоар на пешеходната зона на бул. „Цар Симеон Велики", срещу сградата на Община Стара Загора, се стопанисвал именно от Община Стара Загора и тя имала задължението да го поддържа и да извършва ремонтни дейности.

Към датата на злополуката в пешеходната зона на бул. „Цар Симеон Велики" в гр. Стара Загора са били извършвани ремонтни дейности от ДЗЗД „КРАСИВА СТАРА ЗАГОРА", с БУЛСТАТ: 177176097. С Договор №1444 от 25.07.2017г. Община Стара Загора, в качеството на възложител, е възложила на ДЗЗД „КРАСИВА СТАРА ЗАГОРА", в качеството на изпълнител, като последното дружество се е задължило да извърши строителни и монтажни работи в рамките на проектно предложение „Зелена и достъпна градска среда за жителите на Стара Загора“.

От изложеното категорично се установявало, че Община Стара Загора е възложила извършването на работа на ДЗЗД „КРАСИВА СТАРА ЗАГОРА", а при изпълнението на тази работа ДЗЗД е нарушило императивни законови разпоредби, като не е сигнализирало незабавно наличието на препятствие на пътя - отворена необезопасена шахта, вследствие на което са причинени вреди на детето И.И.Д..*** следва да бъде ангажирана именно по реда на чл.49 от ЗЗД, като в тази насока са дадени и задължителни указания по приложението на закона с ПП на ВС на РБ №4 от 30.10.1975г.

От представените доказателства, безспорно се установявало, че са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД, като се установяват и претърпените от пострадалия неимуществени и имуществени вреди, поради което предявените от П.В.Д., в качеството й на майка и законен представител на малолетното си дете И.И.Д., искове за обезщетение за неимуществени вреди и причинените в пряка причинно-следствена връзка с тях имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, вследствие на инцидент от 22.07.2018г., в размер на 4 000 лв. за причинените телесни увреждания и душевни болки и страдания и 40 лв. за разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.07.2018г. - датата на инцидента, до окончателното изплащане на сумите, били напълно доказани, както по основание, така и по размер.

 

Искането е да се постанови решение, с което да се осъдите ответника Община Стара Загора, с БУЛСТАТ: 000818022, с адрес: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики" №107, представлявана от Живко Веселинов Т. ***, да заплати на ищеца П.В.Д., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете И.И.Д., с ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес: ***, сумата от 4 000 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в охлузвания на лявата ребрена дъга, лявата предмишница, дясната подбедрица и дясното ходило, както и уплаха, тревожност и наличие на симптоми на посттравматично стресово разстройство, получени в резултат на непозволено увреждане от 22.07.2018., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 22.07.2018г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 40 лв. (четиридесет лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпения инцидент на 22.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 22.07.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендирани са съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждението за един адвокат.

 

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който исковата молба се оспорва като неоснователна.

            Оспорва се механизма на увреждането и се твърди, че не е ясно точно къде се е намирала шахтата.

            Освен това счита, че не дължи обезщетението, като сочи други отговорни за безопасността на тротоара юридически лице. А именно ангажираните по проект „Красива Стара Загора“ за извършвани ремонтни дейности в процесния участък, както и дружеството осъществяващо строителен надзор.

            С определението по чл. 140 от ГПК на  28.12.2018 г. по делото са привлечени като трети лица помагачи – „Тийм Инженеринг“ ООД, „Биад С “ ЕООД и „Екип - МГ“ ЕООД и са изпратени книжа.

            Всички страни, включително подпомагащите са редовно и своевременно призовани, като в срока до първото по делото съдебно заседание е постъпило само писмено становище на „Биад С‘ ООД. Оспорва се механизма на причиняване на вредите и се поставя под съмнение дали и поради каква причина процесната шахта не била обезопасена. Не било ясно къде точно се намирала уличната шахта. Не са отправени доказателствени искания.

            В първото по делото съдебно заседание не се явява представител на нито едно от третите лица помагачи. Във второто по делото съдебно заседание се въвежда от третото лице помагач правонамаляващо възражение - за съпричиняване, а именно че бащата е преминал с детето зад огражденията на строежа и така е попаднал в необезопасения обект. Освен това се въвежда и правоизключващо възражение – за форсмажорни обстоятелства, изключващи вината на лицата извършващи ремонта, а именно че в резултат на силната буря и дъжд съоръженията за обезопасяване са били отнесени.

                                                                                                    

            След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

 

            Не се спори, че детето И.И.Д. е с родители П.В.Д. и И. Русев Д. и е роден на *** г. (понастоящем на 8 години).

            От представената по делото фактура се установява, че за консултативен преглед на детето е заплатена сумата от 40 лева на дата 23.07.2018 г. На същата дата е изготвено съдебно-медицинско удостоверение след преглед на малолетното дете от съдебен лекар – д-р Теодор Стаматов. Заключението на лекаря е, че при детето се установяват охлузвания на лява ребрена дъга, лява предмишница, дясна подбедрица и дясно ходило. Описаните травматични увреждания са леки и са в състояние да причинят болка, като отговарят да са получени по начина и при описания в исковата молба инцидент.

            На същата дата И. е прегледан и от детски хирург, който е назначил терапия за охлузените места и също е констатирал повърхностни травми.

            За проверка на твърдяните увреждания по делото беше назначена съдебно – медицинска експертиза, която установи, че пострадалото дете е получило охлузвания на гръдния кош в областта на лявата ребрена дъга, охлузвания по задната повърхност на лявата предмишница, охлузвания по предната повърхност на дясна подбедрица и охлузвания по гърба на дясното ходило. Тези телесни повреди са в състояние да причинят страдание, като периодът на възстановяване е две седмици. Експертизата беше приета по делото без оспорване от страните. Съдът я кредитира, доколкото същата е компетентно изготвена, пълна и се основава на събрани по делото доказателства и най-вече на изготвеното непосредствено след инцидента съдебно-медицинско удостоверение.

По делото е представена и частна психологична експертиза, изготвена от Женет П., която е прегледала детето също на следващия ден след датата на инцидента- 23.07.2018 г. Заключението на психолога след консултацията е, че при И. се наблюдава лека степен на тревожност, като е необходимо проследяване, за да се установи дали е налице посттравматично стресово разстройство. Към момента на консултацията се наблюдават начални признаци.

По делото беше изготвена и съдебно-психологична експертиза, която също беше приета по делото без оспорване. Вещото лице – психолог е дало заключение, че описаният инцидент на 22.07.2018 г. се е отразил негативно върху психическото състояние на ищеца. Попадането в шахтата е причинило травматичен стрес, който е довел до емоционален и психологически срив у детето, който се характеризира със страх, безпокойство, дори депресивна симптоматика. Налице е към момента все още непреработен стрес и елементи на посттравматично стресово разстройство. Към момента на изготвяне на експертизата вещото лице е заключило, че е необходима работа с психолог за преработване на травмата.

За факта дали и как детето е попаднало в процесната шахта по делото бяха разпитани двамата свидетели на страната на ищеца – бащата И. Русев Д. и съсед на семейството ***Бащата И.Д. заявява в разпита си, че на 22 юли се прибирали от семейна почивка и попаднали в порой. Паркирали автомобила на ул. „Хаджи Димитър Асенов“, защото не можели да влизат в двора на кооперацията. Изчакали да превали и докато водата се оттичала, излезли от колата, като бащата държал детето, а майката носела багажа. Паркирали съвсем близо до кооперацията, в която живеят. Тръгнали по главната улица и както си вървели, попаднали в шахта. Целият тротоар бил във вода („водата била до кокалче“) и не видели шахтата. Знаели, че там има шахта, понеже пресичали всеки ден, за да си влязат в дома, но тя била покрита с дъска и според бащата просто дъждът я е отнесъл. Детето пропаднали цялото, ръцете му били ожулени и много се изплашило. Няколко съседи ги видели, защото детето започнали да вика. На следващия ден започнали да посещават лекари. Първите седмици бил много неспокоен и стресиран, не искал да спи сам. И досега избягвали да му говорят за инцидента.

Свидетелят Митев съобщава, че и той живее в същата кооперация на бул. „Цар Симеон Велики“ № 94. Станал свидетел как бащата измъква детето от шахтата. Видял ги, защото точно в този момент се прибирал от магазина. Имало страхотна буря и всичко било във вода. Преди инцидента си спомня, че имало една лента с пръчици за обезопасяване на шахтата. Веднага след инцидента двамата с бащата на детето сложили варел в дупката, където била откритата улична шахта, за да предпазят и други хора да не паднат.

Както в исковата молба, така и в първото по делото съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител точно и ясно посочи къде се е случил инцидента, но въпреки това и с оглед всестранно изясняване на делото, както и с оглед възраженията за това кой е отговарял за състоянието на уличната шахта към процесния момент, по делото беше назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е направило оглед на място и въз основа на проучване в Общината за извършвания ремонт в центъра на града и представения по делото доказателствен материал е заключило, че шахтата е съществувала и преди ремонта, разположена е на същото място, на което се намира и към момента на огледа. В одобрените проекти за извършвания ремонт тя е отбелязана в архитектурните чертежи, като се предвижда по тях само подмяна на капак т.е. не е ново изградена. На място е установено, че действително новите елементи са само конструкцията на капака. Преди ремонта шахтата е попадала на тротоара. Шахтата е с размери 70/90 см. и дълбочина 80 см. Разположена е точно на описаното в исковата молба място – на южния тротоар на главния булевард пред сграда с номер 94, на един метър северно от оградата.

Заключението подкрепя посоченото в исковата молба, както и свидетелските показания на бащата и съседа от същата жилищна кооперация за разположението ѝ (на пътя към сградата), така и по отношение на размерите ѝ (достатъчно голяма за да пропадне почти изцяло едно седемгодишно дете). Експертизата потвърждава несъмнено и че шахтата е обект на извършвания ремонт с възложител Община Стара Загора и изпълнители двете трети лица помагачи („Тийм инженеринг“ ЕООД и „Биад - С“ ООД) и именно поради извършвания ремонт и вследствие на него и дейността изпълнявана от третите лица помагачи е станал и процесния инцидент.

За изясняване на факта дали и какво е било количеството валежи по делото бяха представени два броя справки от Националния институт по метеорология и хидрология – филиал Пловдив. По делото възникна спор по отношение на показанията. Видно от представената от страна на ищеца таблична справка на л. 54 от делото за процесната дата не е отбелязано количество валеж, такова е записано в графата за 23 юли 2018 г., съответно 29.3 литра. От представената по делото справка от страна на ищеца, която е във формата на писмо, се твърди, че на процесната дата 22 юли 2018 г. е регистриран валеж от 19.00 часа до 19.50 часа и от 20.20 часа до 20.30 часа. Измереното количество валежи е 23.3 литра на кв.м. За изясняване на спора валяло ли е дъжд, с какъв интензитет и кога беше назначена съдебно – метеорологична експертиза. Вещото лице е констатирало, че всъщност противоречие между справките няма, доколкото първата в табличен вид отразява измереното количество валежи за 24 часа – в настоящия случай от 07.00 часа сутринта на 22.07.2018 г. до 7.00 часа на 23.07.2018 г., поради което и валежите са отразени само в графата срещу дата 23 юли т.е. по делото се установи с категоричност, че на процесната дата и в съответствие с описаното в исковата молба е имало силен дъжд. Всъщност според експерта на 22 юли 2018 г. е имало силна конвективна буря, валежът е бил придружен със силен вятър в интервала между 18.45 и 20.00 часа.

Силната буря е била отразена и в медиите, за което ищецът представи разпечатани на хартиен носител новини от електронния сайт на Бтв.

По делото бяха разпитани двама свидетели на страната на ответника – Д. Тотев Д. („ръководител проект“ в ДЗЗД „Красива Стара Загора“) и ***(технически ръководител в „Тийм инженеринг“ ООД).

Свидетелят Д. казва, че назначените по проекта технически ръководители отговарят за качеството на вложените материали и за безопасността. Не знае да има правило за обезопасяване на улични шахти, но при този ремонт обезопасяването е ставало чрез запушване с греди и шпертплат, който се заковава върху тях. След което се поставя оранжева лента. Знае, че имало паднал човек в шахта и била извършена проверка, като не са открити нарушения. Никога бул. „Цар Симеон Велики“ не е бил изцяло затворен по време на ремонта. Не допуска да е възможно при форсмажорни обстоятелства да са отнесени гредите и шпертплата, защото дъската отгоре е силно закована с пирони.

По-нататък свидетелските показания стават объркани и непоследователни. Д. първо заявява, че техническите ръководители са тези, които сутрин и вечер правят огледи на обектите и отговарят за безопасността. После заявява, че едно от лицата, натоварени с тази отговорност е и той самият. Не може да си спомни дали на 22 юли 2018 г. е правил проверка, като казва, че не може всеки ден да контролира, а периодично. Разбрал за инцидента едва след 5-6 месеца. По принцип шпертплата се заковавал здраво за гредите, но периодично се отваряли шахтите поради естеството на работа. Ако се отваряли капаци, то мястото се ограждало. Случвало се било да се повреди обезопасяването, като например да се износи шпертплат и тогава се подменя. По време строителството и експлоатационните дружества са имали достъп до капаците, които после се проверявали дали са върнати обратно.

Свидетелят Тенев казва, че е отговорен за обекта пред Общината, конкретно в този времеви период се извършвали ремонтни дейности в първи участък (от ул. „Хаджи Димитър Асенов“ до бул. „Руски“). Не бил уведомяван, че имало инцидент. Обектът бил охранен с ограда и си имало пазач. Пазачът започвал работа от 17.30 часа и обикалял заградения периметър. Загражденията били на различно място всеки ден. Строителните работи са ограничавали обхода към блока. За да се влезе в дом № 94 достъпът бил осигурен зад сладкарница „Неделя“. Имало обявление, че за определен период от време живущите нямало да могат да преминават с автомобилите си през главни булевард към вътрешния двор на кооперацията. Този свидетел съобщава, че обезопасяването на шахтата е със кофражно платно от ПДЧ, дебело поне 2 см. Ежедневно минавали граждани зад огражденията т.е. имало нерегламентиран достъп през строителната площадка. Наводнението било много силно –имало около 35 см. вода. Спомнял си много добре, защото имал отнесен чакъл от обекта и други материали. По принцип за всеки участък било съгласувано с Общината кой участък ще се затвори и откъде ще преминават живущите. Достъпът до дом 94 не се осигурявал през пешеходната зона. Първо заявява, че не иска да отговаря откъде са преминавали живущите, а след това казва, че достъпът бил едно пътче зад сладкарницата. Не бил сигурен дали има метална врата. Той лично бил минавал оттам.

По делото беше разпитана и свидетелката Теменуга И.Д. (баба на детето), която казва, че с кола имало ограничение, но пешеходците и тя лично влизали откъм тротоара на главния булевард. Имало действително път зад сладкарница „Неделя“, но там вратите били заключени много отдавна, още преди 5 години. Там имало заведение и стоварвали стоки и кашони. Същият ден на инцидента била влязла в апартамента, защото имала ключове и видяла, че ще вали. Не си спомня да е имало ограничение за пешеходци откъм главната за входа на кооперацията.

 

От представените по делото два броя Договори се установява, че Община Стара Загора е възложила по обявена обществена поръчка на ДЗЗД „Красива Стара Загора“ да извърши строителни и монтажни дейности в рамките на проектно предложение „Зелена и достъпна градска среда за жителите на Стара Загора – етап II“ със следните обекти:

Обект 1 – Реконструкция, благоустройство и подобряване на физическата среда на площадното пространство около Община Стара Загора.

Обект 2 – Реконструкция, благоустрояване и подобряване на физическата среда пешеходната зона по бул. „Цар Симеон Велики“ от ул. „Хаджи Димитър Асенов“ до бул. „Св. Патриарх Евтимий“.

В гражданското дружество участват „Тийм инженеринг“ ЕООД и „Биад С“ ООД, които са привлечени като трети лица помагачи. Строителният надзор според представената документация се е осъществявал от „Екип МГ“ ООД.

Издадени са два броя разрешителни за строеж от категория трета – едното на дата 02.07.2015г. за площадното пространство около Общината, а другото на 04.05.2015 г. за реконструкцията на пешеходната зона до ул. „Х.Д.Асенов“ до бул. „Патриарх Евтимий“.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

 

Предявен е иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за причинени имуществени и неимуществени вреди.

За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, а именно че в резултат на неподдържане на пешеходен участък – общинска собственост, по отношение на който Общината има задължение за поддържане е настъпило увреждане, в резултат на което са нанесени неимуществени вреди на детето – болки и страдания, за имуществените вреди, че същите са претърпени и са във връзка с увреждането.

От събрания по делото доказателствен материал безспорно се доказа, че на процесната дата – 22.07.2018 г. е бил извършван ремонт на територия общинска собственост от дружествата „Тийм Инженеринг“ ЕООД и „Биад С“ ООД, под строителния надзор на „Екип МГ“ ООД. В проекта за ремонт и реконструкция е била включена и подмяна на капака на процесната шахта т.е. същата е била част от строителния обект и като такава отговорността при евентуално непозволено увреждане е на възложителя на ремонта - в случая на Община Стара Загора. Следва да се отбележи и че съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА собственост на общината са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на водоснабдителната и канализационна система. По делото няма доказателства, че съоръжението е собственост на телекомуникационно, водоснабдително или друго предприятие, а съгласно правилото на чл. 154 от ГПК насрещните възражения, са изцяло в тежест на доказване на ответника.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително – гаранционна функция. Възложилият другиму работа отговаря за вредите, които изпълнителят причини при или по повод на нея.

За да може да отговаря обаче и възложителят, лицето, на което е възложена работата, трябва да изпълни фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. В този смисъл е и т. 6 на ППВС № 7/1959 г. Там се казва, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е „за чужди противоправни и виновни действия или бездействия“ и „произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица“.

От събраните по делото доказателства и в разрез с нормативно установените правила се установи, че процесната шахта несъмнено е била необезопасена, в резултат на което детето е пропаднало в нея и е получило по-леки физически наранявания, но и психическа травма. За този факт са събрани писмени доказателства- множество прегледи още на следващия ден, преки свидетелски показания на съсед на детето и неговото семейство.

По делото не бяха представени никакви писмени доказателства за съставения план за безопасност в съответствие с чл. 156б от ЗУТ. По делото не стана ясно кой и как е контролирал безопасността не само на конкретното съоръжение, а въобще. Бяха събрани свидетелски показания в тази насока, които обаче съдът приема за недостоверни, доколкото същите са на заинтересовани свидетели и освен това не бяха логични и последователни и са твърде повърхностни за доказване на такова важно обстоятелство как фактически и писмено е било регламентирано обезопасяването по време на строежа.

По делото бяха наведени възражения, намаляващи или изключващи отговорността на изпълнителите на възложената им работа, а именно за съпричиняване (нерегламентиран достъп зад оградена строителна площадка) и за непреодолима сила (силна лятна буря), но същите се предявиха извън процесуалните за това срокове.

            Възражения за съпричиняване или за наличие на форс мажор не са отправени от ответника в срока по чл. 131 от ГПК. Същите бяха въведени от третото лице помагач във второто по делото съдебно заседание с аргумента, че едва към този момент (т.е. 8 месеца по-късно) са разбрали за коя точно улична шахта става въпрос. Съдът не приема този аргумент доколкото звучи нелогично строителят или строителният надзор да е установил толкова късно къде е имало необезопасена шахта на строителната площадка. След като с категоричност по делото беше установено, че шахтата е била непокрита и самите свидетели – бащата и съседът е трябвало да я обозначават, навежда на заключението, че още на следващия ден е следвало да се установят аварии и липсващи обезопасителни съоръжения и то при наличието на силна лятна буря. На следващо място е важно да се отбележи, че макар и да бяха противопоставени възражения за неточност на мястото на инцидента, то съдът намира, че това местоположение беше уточнено достатъчно ясно още в самата искова молба.

            В Решение № 68 от 15.07.2014 г. по гр.д. № 5985/2013 г. по описа на IIIГО на ВКС е прието, че законът е дал право на привлеченото трето лице да извършва всички процесуални действия в защита на страната, на която помага, с изключение на действията , представляващи разпореждане с предмета на спора, към което изключение при действащата уредба на чл. чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК следва да се прибавят и действия, представляващи предявяване на преклудирани за ответника възражения. Погасителната давност  съответно наличието на съпричиняване или за наличие на непреодолима сила се заявяват по реда на възраженията.

„На подпомагаща ответника страна не може да се даде възможност да го упражни , щом за самия ответник не съществува възможност да въведе възражението в отношенията си с ищцовата страна. Обратното разрешение би довело до една неравнопоставена привилегия за този ответник, посредством подпомагане в процеса от трето лице за него да се преодолеят стриктно разписани правни последици, свързани с бездействието му, а подобен резултат ще е в разрез с целта на института по чл. 218 и сл. ГПК. Причината законът да допусне участие на трето лице като помагач на една от страните не е нуждата от подпомагане на нейната защита. В тази връзка и ако подпомагащата страна се окаже обвързана с мотивите по осъдително за ответната страна решение по иск, който е бил погасен по давност, по- широко тълкуване следва да намерят и изключенията по чл.223 ал.2 ГПК, ограничаващи възможността на третото лице помагач да оспорва установеното в обвързващите го мотиви по решение , при постановяването на което е участвал.“

На следващо място следва да се отбележи и че нерегламентиран достъп от страна на детето и бащата до строежа не беше доказан, а що се касае до непреодолимата сила, то съдът намира, че настъпилата лятна буря на процесната дата не е такова събитие, което е непредвидимо и не може да бъде предотвратено от дееца и обществото като цяло с никакви мерки, при съвременното състояние на науката, техниката и икономиката. Обезопасяването на уличната шахта при строеж следва да отговаря на изисквания за безопасност и издръжливост като при ситуация, в която на тази територия не се осъществява строеж. Освен това видно от информационния център на НИМХ за месец юли 2019 г. в района на гр. Пловдив са измерени в някои дни количества валежи със стойности по –високи от тези на процесната дата. Също така съдът споделя и становището, изразено и в Решение № 166 от 10.03.2010 г. по гр.д. 4284/2008 г. на IV ГО на ВКС, че вредоносният резултат при непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие (или непреодолима сила), когато той се предхожда от виновно поведение.

По делото не беше установено, че изпълнителите са спазили всички изисквания на закона относно изпълнението на задълженията си по поддържане на безопасността на строежа, но само и единствено поради въздействието на непреодолима сила, нещастното събитие е осъществено.

При така направените изводи съдът намира, че следва да присъди на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 40 лева и неимуществени вреди на основание чл. 52 от ЗЗД по справедливост в пълен размер на претенцията т.е. 4000 лева. При присъждане на обезщетението за неимуществени вреди съдът се води не само от настъпилите физически травми, които макар и леки са причинили болки и страдания на детето, но най-вече от нанесената психическа травма, която е причинила посттравматично разстройство и не е преодолян все още напълно причинения стрес и безпокойство. Не на последно място следва да изложи и фактът, че такъв тип травми при деца в ниска възраст много често са причина да се развият трайни страхове в живота им занапред, поради което и пълният размер на претенцията се явява основателен.

 

По разноските.

Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят разноски в размер на 1767, 60 лева, за които има представен списък с разноски и са реално сторени по делото.  

 

Водим от горното, съдът,

 

                                                                Р Е Ш И:       

 

ОСЪЖДА Община Стара Загора, с БУЛСТАТ: 000818022, с адрес: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики" №107, представлявана от Живко Веселинов Т. ***, да заплати на ищеца И.И.Д., с ЕГН: **********, представляван от П.В.Д., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете, двамата с постоянен адрес:***9, сумата от 4 000 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в охлузвания на лявата ребрена дъга, лявата предмишница, дясната подбедрица и дясното ходило, както и уплаха, тревожност и наличие на симптоми на посттравматично стресово разстройство, получени в резултат на непозволено увреждане от 22.07.2018., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 22.07.2018г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 40 лв. (четиридесет лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпения инцидент на 22.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 22.07.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Община Стара Загора, с БУЛСТАТ: 000818022, с адрес: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики" №107, представлявана от Живко Веселинов Т. ***, да заплати на ищеца И.И.Д., с ЕГН: **********, представляван от П.В.Д., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете, двамата с постоянен адрес:***9 разноски в размер на 1767, 60 лева.

 

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи – „Тийм инженеринг“ ЕООД, „Биад С“ ООД и „Екип МГ“ ООД.

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.

 

 

 

 

 

                                                           Районен съдия: