Съдебна палата


„Димчовото здание” – първите десетилетия на ХХ в.

Къде са се помещавали веднага след Освобождението Департаменталният / Окръжен съд и Мировото съдилище в Стара Загора – не е известно. Още по-сложно става локализирането им, като се има предвид, че след опожаряването на града в него почти не остава здрава сграда.

Едва към кр. на ХІХ в. в Стара Загора се появява една емблематична и до ден днешен постройка. Това е „Димчевата къща” или т. нар. „Димчово здание”. Построена е от Иван Димчев (18?? – 27. ХІ. 1910) – банкер-лихвар и един от най-видните и богати старозагорски адвокати след Освобождението. След неговата смърт съпругата му и останалите сънаследници (Вл. Иванов Димчев и др.) предоставят под наем сградата на Старозагорския окръжен съд и на Мировото съдилище.

Къщата отвън в действителност е огромна, с представително медно кубе и се намира на централно място – на североизточния ъгъл на кръстовището на улиците „Цар Освободител” (дн. „Руски”) и „Ген. Столетов”. Тази голяма за времето си сграда се е извисявала над останалите къщи в града и е привличала вниманието с купола си, с многобройните орнаменти по прозорците, със заоблената си част, ориентирана към кръстовището (до 1943 г. се ползва от съдилищата, прокуратурата и Съвета на Адвокатската колегия, по-късно – до началото на 70-те години на миналия век, в нея се помещава ІІ-ра поликлиника, а сега е „Акушеро-гинекологичен център”. Повечето подобни масивни и с типична архитектура къщи са кощунствено разрушени през 60-те и началото на 70-те години на ХХ в. по разпореждане на Градския съвет. Пак тогава, за да се премахне поне „буржоазната” ѝ фасада, е свалено и медното кубе. Сградата е претърпяла многобройни тотални преустройства и е загубила голяма част от своето очарование. Достроена е на изток, заради което е съборена друга красива частна къща (строена през 1928 г.), намираща се на мястото на сегашния вход, където се изписват новородените).[1]

В интерес на истината обаче още навремето Димчевата къща е била прекалено неудобна и неприспособима за нуждите на съда. Крайно неугледна и нехигиенична отвътре, с мрачни коридори, постлани с циментови плочи, с тъмни стаи и мръсен въздух „пълен с микроби”, сградата е абсолютно негодна за използване по предназначение. Липсата на достатъчно помещения и пряка слънчева светлина стават причина за смъртта от туберкулоза на няколко души от състава на І-ви и ІІ-ри мирови съдия, работещи с по 10 д. в две тесни стаи.

„Димчевата къща”, която до 1943 г. се ползва от Съда, Прокуратурата и АК – Стара Загора (фотографии: личен частен архив на старозагорския колекционер Николай Гичев)

С включването на адвокатите към кръга на съдебните лица според Закона за устройство на съдилищата от 9. ХІІ. 1925 г. въпросът за материалната база става общ за адвокатите и съдилищата. През 30-те години Димчовото здание продължава да се ползва под наем от съдилищата, прокуратурата, а и от Съвета на Адвокатска колегия – Стара Загора. Проблемът се задълбочава, когато от София пристига специална комисия, имаща задачата да разгледа въпроса за евентуалното закупуване на сградата от страна на Министерството на правосъдието и приспособяването ѝ за съдебна палата. Идеята не се харесва на мнозина от старозагорските адвокати – Йосиф Марулев и Начо Д. Начев например, които притежават свои собствени имоти в непосредствена близост до зданието, за чието закупуване става дума и имат вече добре изградена представа за него, се обявяват категорично против сделката. На тяхна страна застават и ред др. техни колеги. Съобразявайки се с компетентните им мнения Старозагорската адвокатска колегия натоварва 4-членна комисия в състав: Хр. Георгиев, Крум Кораков, Ив. Копринков и д-р Ив. Вазов, да замине за София, да действа с неограничен мандат, да заяви пред Министерството на правосъдието, пред министъра на финансите и министър-председателя Никола Мушанов (12. Х. 1931 – 19. V. 1934 г.) становището на Колегията и въобще да направи всичко, което е нужно за да се отложи и осуети откупуването на неподходящото здание.

Два месеца по-късно Колегията на адвокатите одобрява дейността на делегатите изпратени до столицата, продължава тяхната мисия и им възлага писмено, ако преценят че се налага, да изнесат въпроса дори в националната преса. От друга страна Съветът на АК им препоръчва да действат и на местно ниво, като се обърнат към тогавашния кмет на Стара Загора и техен колега – д-р Никола Генчев Георгиев (1932 – 1934). Те трябва да повдигнат отново пред него въпроса за отпускането на безплатно градско място за построявяне на съдебна палата, да проучат дали предшестващите общински съвети са се занимавали въобще с този проблем, какви становища са изразени и какво окончателно решение е взето. При положение, че такова липсва се препоръчва още в следващото заседание да се сезира общинския съвет с въпроса за сградата на съда. Всички тези енергични действия на Адвокатския съвет са продиктувани от явно належащата нужда град като Стара Загора да се сдобие със своя собствена съдебна палата. Усилията в тази насока безспорно са в интерес и на 350-хилядното население на окръга по това време.[2]

Сградата на новата съдебна палата в Стара Загора, 1943 – 1944 г.

По време на кметския мандат на друг старозагорски адвокат – Начо Димитров Начев (1936 – 1938), на 27. ІХ. 1937 г. Общинският съвет на Стара Загора гласува да се отстъпи безплатно едно подходящо общинско място за построяване на специална сграда за Областна съдебна палата. За такова е определено мястото до площада при театъра, западно от ул. „Митрополит Методий”, там където някога е бил старият затвор.

 

Строителството на сегашната Съдебна палата в Стара Загора протича в самото начало на 40-те години на миналия век, като проектант е именитият български арх. проф. Петър Загорски. Сградата е на 3 етажа със застроена площ – 1 346 кв. м. и е типичен представител на конструктивизма и функционализма, характерни за немската архитектура през тези години. Предназначена е да подслони Старозагорския областен съд със съдиите-следователи и нотариусите, Старозагорския адвокатски съвет и Старозагорския околийски съд със съдиите-изпълнители.

На 2. ХІ. 1943 г. Палатата е тържествено открита и осветена. На събитието присъстват: Негово преосвещенство Митрополит Климент, министърът на правосъдието Константин Партов (1942 – 1944), кметът на Стара Загора адв. Христо Спасов Фетфаджиев (ХІІ. 1941 – ІХ. 1944), председателят на съда, Христо Николов Балтаджиев – председател на Адвокатска колегия – Стара Загора, Никола Пенчев Георгиев – първи председател на ВАдмС, както и други общо ок. 60 официални лица, половината от които гости от София.

Окръжен народен съвет – Ст. Загора (бивша Съдебна палата) в нач. на 50-те години на ХХ в.

За жалост новата Палата се ползва от местната съдебна власт в Стара Загора едва в рамките на няколко години. Когато през 1949 г. се създава Окръжен народен съвет – Стара Загора

като най-висш орган на държавната власт и управление в Старозагорски окръг, същият се настанява в Съдебната палата заедно с други административни служби, а съдът (окръжен и околийски/народен) е дислоциран в старите постройки на ул. „Кольо Ганчев” № 62 – 64, където остава от VІ. 1950 г. до ІІІ. 1991 г.

През 1968 г. сградата на Окръжния народен съвет (бившата Съдебна палата) е преустроена и частично надстроена с още един етаж, отстрани на стълбите са поставени две монументални фигури (мъжка и женска), а над входа е излята бетонна козирка. Благоустрояването пред входа е направено през 1975 г. Цялото пространство пред Окръжния народен съвет получава названието „Площад на свободата”.

Чак след началото на демократичните промени (1989 – 1990) старата Съдебна палата е върната на местната съдебна власт – Окръжен съд, Районен съд, Окръжна прокуратура, Районна прокуратура, Военно-следствено звено.

 

 

Сградата на Окръжен народен съвет – Стара Загора (бившата Съдебна палата) след преустрояването през 60-те и 70-те години на ХХ в.

 

Съдебната палата днес.

 

[1]     Матев, Ив. Магическият “ден първи” на Балканската война, В: сп. “Кула”, кн. 2 / 2006 г.; вж. също: http://art-kula.hit.bg/kniga7-2.htm; както и: https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/sgradata-na-rodilnoto-edna-ot-emblemite-na-stara-zagora-1093874

[2]    ДАСтара Загора, ф. 624 к, о. 1, а. е. 2, л. 1 – 5.